императив
императив значение:
Какво е императив? Повелително наклонение на глагола.
1. (граматика) Повелително наклонение на глагола.
2. (книжовно) Заповед или безусловно изискване.
3. (философия; в съчетанието „категоричен императив“) В етиката на Кант: нравствено изискване, което важи безусловно, независимо от личната изгода.
- Ударение
- императѝв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- им-пе-ра-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- императиви
Примери за използване на императив
(граматика)
- В изречението „Затвори прозореца“ глаголът е в императив.
(книжовно)
- Опазването на реката се превърна в обществен императив.
(философия; в съчетанието „категоричен императив“)
- На семинара студентите обсъдиха категоричния императив на Кант.
Как се пише императив
Етимология
Произход:латински чрез немски или руски
Оригинална дума:imperativus
От лат. imperativus чрез немски или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- категоричен императив
- морален императив
- исторически императив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
