Dumite-BG – онлайн речник за българския език

императивен

императивен значение:

Какво е императивен? Грам. Който се отнася до повелителното наклонение на глагола.

1. (граматика) Грам. Който се отнася до повелителното наклонение на глагола.
2. (книжовно) Изразяващ категорично изискване или заповед, която не допуска възражение.
3. (право) За правна норма: задължителна, така че страните не могат по своя воля да се отклонят от нея.
Ударение
императѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
им-пе-ра-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
императивни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на императивен

(граматика)
  • Формата „ела“ е императивна глаголна форма.
(книжовно)
  • Императивният тон на ръководителя прекъсна обсъждането.
(право)
  • Договорната клауза противоречи на императивна правна норма.

Как се пише императивен

Употреба

Чести словосъчетания:
  • императивен тон
  • императивна норма
  • императивен мандат

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.