заповеден
[zɐˈpɔvedɛn]
заповеден значение:
Какво е заповеден? Който съдържа или изразява заповед; който не търпи възражение.
1. (Пряко) Който съдържа или изразява заповед; който не търпи възражение.
2. (Граматика) Относящ се до наклонението на глагола, което изразява подбуда, молба или заповед.
- Ударение
- запòведен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- за-по-ве-ден
- Род
- мъжки
- Мн. число
- заповедни
Примери за използване на заповеден
(Пряко)
- Тя говореше със строг, заповеден тон.
- Началникът издаде заповеден знак с ръка.
(Граматика)
- „Ела тук!“ е изречение в заповедна форма.
- Учихме за образуването на заповедно наклонение.
Синоними на заповеден
Как се пише заповеден
Грешни изписвания: заповедан, зъповеден, запуведен
Прилагателното завършва на -ен. Има подвижно ъ, което изпада в множествено число (заповедни), но в единствено число мъжки род се пише и изговаря е.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:заповед
Произлиза от съществителното „заповед“ + прилагателната наставка „-ен“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заповеден тон
- заповедно наклонение
- заповеден начин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
