Dumite-BG – онлайн речник за българския език

импозантен

[impoˈzantɛn]

импозантен значение:

Какво е импозантен? Който прави силно впечатление с външния си вид, размерите си или държанието си; внушителен, величав.

1. (пряко) Който прави силно впечатление с външния си вид, размерите си или държанието си; внушителен, величав.
Ударение
импоза̀нтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
им-по-зан-тен
Род
мъжки
Мн. число
импозантни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на импозантен

(пряко)
  • Сградата на операта имаше импозантен вид.
  • Той беше висок мъж с импозантна осанка.

Антоними на импозантен

Как се пише импозантен

Грешни изписвания: импузантен, ймпозантен, импозънтен
Думата е чуждица и следва правописа на източника, адаптиран към българската фонетика. Пише се с з, а не с 'с'.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:imposant
Заемка от френски език (imposant), произлизаща от латинския глагол 'imponere' (влагам, внушавам). В българския език влиза като термин за външност, внушаваща респект.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • импозантна сграда
  • импозантна фигура
  • импозантен вид

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.