Dumite-BG – онлайн речник за българския език

импулсивен

[impulˈsivɛn]

импулсивен значение:

Какво е импулсивен? Който действа под влияние на моментно настроение или внезапен порив, без предварителен размисъл; необмислен, стихиен.

1. (психология) Който действа под влияние на моментно настроение или внезапен порив, без предварителен размисъл; необмислен, стихиен.
Ударение
импулсѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
им-пул-си-вен
Род
мъжки
Мн. число
импулсивни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на импулсивен

(психология)
  • Той е импулсивен човек и често съжалява за постъпките си.
  • Взех импулсивно решение да замина за морето.

Синоними на импулсивен

Антоними на импулсивен

Как се пише импулсивен

Грешни изписвания: импулсивин, ймпулсивен, имполсивен, импулсйвен
Прилагателното завършва на -ен (м.р.), а не -ин. Проверка във формата за женски род: импулсивна (гласната 'е' изпада).

Етимология

Произход:Латински / Френски
Оригинална дума:impulsivus
От латинското *impulsivus*, произлизащо от *impulsus* (тласък, подтик). Навлязло през френски или руски език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • импулсивна покупка
  • импулсивна реакция
  • импулсивен характер

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.