Dumite-BG – онлайн речник за българския език

интермитентен

[intɛrmiˈtɛntɛn]

интермитентен значение:

Какво е интермитентен? Който се проявява с прекъсвания; който не е постоянен, а се появява и изчезва през определени интервали.

1. (Медицина/Техника) Който се проявява с прекъсвания; който не е постоянен, а се появява и изчезва през определени интервали.
Ударение
интермитѐнтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ин-тер-ми-тен-тен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на интермитентен

(Медицина/Техника)
  • Пациентът страда от интермитентна треска.
  • Интермитентното гладуване става все по-популярен режим на хранене.

Синоними на интермитентен

Антоними на интермитентен

Как се пише интермитентен

Грешни изписвания: интермитентем, йнтермитентен, интермйтентен

Пише се с двойно н в наставката при мъжки род: -ентен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:intermittens
От латинското причастие intermittens (родителен падеж: intermittentis) – 'прекъсващ', от intermittere (прекъсвам, спирам за малко).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • интермитентно гладуване
  • интермитентен пулс
  • интермитентна работа

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.