Dumite-BG – онлайн речник за българския език

постоянен

[postomˈjanɛn]

постоянен значение:

Какво е постоянен? Който продължава без прекъсване; непрекъснат, траен.

1. (общо) Който продължава без прекъсване; непрекъснат, траен.
2. (общо) Който не се променя, остава един и същ; неизменен, стабилен.
Ударение
постоя̀нен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-сто-я-нен
Род
мъжки
Мн. число
постоянни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на постоянен

(общо)
  • Той има постоянна нужда от грижи.
  • Шумът от улицата е постоянен.
(общо)
  • Температурата в стаята е постоянна.
  • Тя е постоянен клиент на магазина.

Как се пише постоянен

Грешни изписвания: постоянни, пустоянен, постуянен
В мъжки род единствено число думата завършва на -нен (постоянен). В множествено число се пише с двойно н (постоянни), тъй като е от наставката изпада и се срещат н от корена и н от окончанието.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:постоя
Образувано от глагола „постоя“ (стоя известно време, оставам) + суфикс „-ен“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • постоянен адрес
  • постоянна величина
  • постоянен ток
  • постоянен характер

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.