Dumite-BG – онлайн речник за българския език

стабилен

[stɐˈbilɛn]

стабилен значение:

Какво е стабилен? Който е здрав, устойчив и трудно може да бъде повален или разрушен.

1. (физика/техника) Който е здрав, устойчив и трудно може да бъде повален или разрушен.
2. (абстрактно) Който е постоянен, неизменен, сигурен; който не се колебае.
Ударение
стаби́лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ста-би-лен
Род
мъжки
Мн. число
стабилни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стабилен

(физика/техника)
  • Къщата има стабилни основи.
  • Трябва ни по-стабилна стълба, за да се качим на покрива.
(абстрактно)
  • Пациентът е в стабилно състояние след операцията.
  • Икономиката бележи стабилен растеж.
  • Тя е човек със стабилен характер.

Как се пише стабилен

Грешни изписвания: стабилан, стъбилен, стабйлен

Прилагателното завършва на -ен. При членуване или промяна на формата, гласната е изпада (стабилния, стабилни), което е проверка за правописа на основната форма.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:stabilis
От латинското 'stabilis' (който стои здраво, устойчив), свързано с глагола 'stare' (стоя). Навлязло в българския чрез западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стабилен доход
  • стабилно правителство
  • стабилна валута
  • стабилна връзка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.