инхибиране
[inxibiˈrɐnɛ]
инхибиране значение:
Какво е инхибиране? Процес на забавяне, подтискане или спиране на протичането на химична реакция, физиологичен процес или психическа дейност.
1. (научен (био/хим/псих)) Процес на забавяне, подтискане или спиране на протичането на химична реакция, физиологичен процес или психическа дейност.
- Ударение
- инхиби'ране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-хи-би-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- инхибирания
Примери за използване на инхибиране
(научен (био/хим/псих))
- Инхибирането на ензима води до намаляване на възпалението.
- Социалното инхибиране може да попречи на свободното общуване.
Синоними на инхибиране
Антоними на инхибиране
Как се пише инхибиране
Грешни изписвания: инхибиране, енхибиране, йнхибиране, инхйбиране, инхибйране, инхибиръне
Пише се с и в началото и с х (от лат. in- + habere/hibere).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:inhibere
Отглаголно съществително от 'инхибирам', което идва от латински *inhibere* (задържам, спирам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- инхибиране на корозията
- ензимно инхибиране
- латенто инхибиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
