Dumite-BG – онлайн речник за българския език

казуист

[kɐzuˈist]

казуист значение:

Какво е казуист? Човек, опитен в решаването на сложни и заплетени случаи (казуси), прилагайки специфични правила към конкретни ситуации.

1. (Право/Теология) Човек, опитен в решаването на сложни и заплетени случаи (казуси), прилагайки специфични правила към конкретни ситуации.
2. (Пряко/Пейоративно) Човек, който си служи с дребнаво, формално и манипулативно тълкуване на правила или думи (крючкотворец).
Ударение
казуи'ст
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-зу-ист
Род
мъжки
Мн. число
казуисти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на казуист

(Право/Теология)
  • Като опитен казуист, адвокатът намери вратичка в закона.
(Пряко/Пейоративно)
  • Не бъди такъв казуист, погледни същността на проблема, а не буквата на закона.

Синоними на казуист

Как се пише казуист

Грешни изписвания: казоист, казуйст, къзуист
Думата се пише с у и и (казу-ист), произлизайки от корена казус.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:casus
От латинското 'casus' (случай) през френски 'casuiste'. Първоначално означава богослов или юрист, занимаващ се с решаване на трудни морални или правни казуси.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изпечен казуист
  • морален казуист

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.