софист
[soˈfist]
софист значение:
Какво е софист? Древногръцки философ-учител по реторика и философия (V-IV в. пр.н.е.), който е преподавал изкуството на спора срещу заплащане.
1. (история/философия) Древногръцки философ-учител по реторика и философия (V-IV в. пр.н.е.), който е преподавал изкуството на спора срещу заплащане.
2. (преносно) Човек, който си служи със софизми – привидно верни, но по същество лъжливи умозаключения, за да наложи мнението си или да заблуди опонента.
- Ударение
- софѝст
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- со-фист
- Род
- мъжки
- Мн. число
- софисти
Примери за използване на софист
(история/философия)
- Протагор е един от най-известните древногръцки софисти.
(преносно)
- Не бъди такъв софист, знаеш много добре, че аргументът ти е нелогичен.
- Той се прояви като ловък софист в съдебната зала.
Синоними на софист
Как се пише софист
Грешни изписвания: суфист, совист, софйст
Думата се пише с о под ударение в корена на гръцкия оригинал, въпреки че в българския ударението се измества.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:σοφιστής (sophistēs)
От старогръцки 'sophistēs' – майстор, мъдрец, учител по мъдрост. Първоначално терминът е означавал учител по философия и реторика в Древна Гърция, но по-късно (благодарение на Платон и Аристотел) придобива негативна конотация за човек, който използва подвеждащи аргументи.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
