каноник
[kəˈnɔnik]
каноник значение:
Какво е каноник? Член на висшето католическо или англиканско духовенство, който служи в катедрален храм и участва в управлението на епархията като член на капитула.
1. (религия) Член на висшето католическо или англиканско духовенство, който служи в катедрален храм и участва в управлението на епархията като член на капитула.
- Ударение
- канòник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-но-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- каноници
Примери за използване на каноник
(религия)
- Старият каноник чете молитви в страничния параклис.
- Съветът на канониците избра нов епископ.
Синоними на каноник
Как се пише каноник
Грешни изписвания: кануник, къноник, канонйк
Думата се пише с о във втората сричка, следвайки произхода си от канон.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:κανονικός (kanonikos)
През латински 'canonicus'. Произлиза от 'канон' (правило, списък). Първоначално е означавало свещенослужител, чието име е записано в списъка (канона) на църквата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- почетен каноник
- катедрален каноник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
