канонир
[kɐnoˈnir]
канонир значение:
Какво е канонир? Войник от артилерията, който обслужва оръдие; артилерист. Думата е остаряла и се използва предимно в исторически контекст.
1. (военно дело) Войник от артилерията, който обслужва оръдие; артилерист. Думата е остаряла и се използва предимно в исторически контекст.
- Ударение
- канонѝр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-но-нир
- Род
- мъжки
- Мн. число
- канонири
Примери за използване на канонир
(военно дело)
- Старият канонир разказваше за битките при Плевна.
- Канонирите заредиха оръдията за поредния залп.
Синоними на канонир
Как се пише канонир
Грешни изписвания: кънонир, канунир, канонйр
Пише се с о във втората сричка – канонир (от канон/оръдие).
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Kanonier
Заета от немски (Kanonier) или френски (canonnier), произлизаща от думата за оръдие (Kanon/canon).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
