Dumite-BG – онлайн речник за българския език

каноничност

[kɐnoˈnit͡ʃnost]

каноничност значение:

Какво е каноничност? Качество или свойство на нещо да бъде съобразено със строгите правила, догми или установените норми (канони).

1. (религия/изкуство) Качество или свойство на нещо да бъде съобразено със строгите правила, догми или установените норми (канони).
Ударение
канонѝчност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-но-нич-ност
Род
женски
Мн. число
няма (абстрактно съществително)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на каноничност

(религия/изкуство)
  • Иконописците съблюдават строгата каноничност при изобразяването на светците.
  • Спорът беше относно каноничността на новооткритите текстове.

Антоними на каноничност

Как се пише каноничност

Грешни изписвания: кануничност, канонищност, къноничност, канонйчност, каноничнуст

Думата завършва на наставката -ост (за образуване на абстрактни съществителни от прилагателни), която се пише винаги с 'т' накрая. Коренът се пише с 'а' и 'о' (канон).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:канон
Производна дума от прилагателното *каноничен* + наставка *-ост*. Коренът е от гръцката дума *kanōn* (правило, норма).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • строга каноничност
  • църковна каноничност
  • принцип на каноничност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.