Dumite-BG – онлайн речник за българския език

катион

[kɐtiˈɔn]

катион значение:

Какво е катион? Положително зареден йон; атом или молекула, която е загубила един или повече електрони и се привлича от катода при електролиза.

1. (химия/физика) Положително зареден йон; атом или молекула, която е загубила един или повече електрони и се привлича от катода при електролиза.
Ударение
катио̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-ти-он
Род
мъжки
Мн. число
катиони
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на катион

(химия/физика)
  • Натриевият йон (Na+) е катион.
  • При електролизата катионите се насочват към отрицателния електрод.

Синоними на катион

Антоними на катион

Как се пише катион

Грешни изписвания: катеон, кътион, катйон, катиун
Пише се с 'и' във втората сричка (от гр. *ion*).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:κατιών (kation)
От старогръцки *kata* (надолу) + *ion* (вървящ, отиващ). Терминът е въведен от Майкъл Фарадей за йони, които се движат към катода (отрицателния електрод).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • метален катион
  • водороден катион

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.