квича
[kviˈt͡ʃa]
квича значение:
Какво е квича? Издавам силен, остър и пронизителен звук (характерно за свиня).
1. (животински свят) Издавам силен, остър и пронизителен звук (характерно за свиня).
2. (преносно) Издавам нечленоразделни, високи звуци от болка, страх или при оплакване.
- Ударение
- квичà
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- кви-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изквича
Примери за използване на квича
(животински свят)
- Прасето квичеше силно, докато го гонеха из двора.
(преносно)
- Той квичеше от болка след удара.
- Спри да квичиш за най-малкото нещо!
Как се пише квича
Грешни изписвания: квеча, квйча
Думата се пише с и в корена. Проверката не може да се направи чрез ударение, правописът е традиционен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:квичети
Звукоподражателен произход, характерен за славянските езици, имитиращ високия и остър звук, издаван от свине.
Употреба
Чести словосъчетания:
- квича от болка
- квича от страх
- квича на умряло
Фразеологизми:
- квича на умряло
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
