киселица
[ˈkisɛlit͡sɐ]
киселица значение:
Какво е киселица? Дива ябълка (Malus sylvestris) с дребни, кисели плодове, или самият плод на това дърво.
1. (ботаника) Дива ябълка (Malus sylvestris) с дребни, кисели плодове, или самият плод на това дърво.
2. (разговорно) Нещо, което е с неприятен, кисел вкус.
3. (преносно) Кисел, намусен човек; човек в лошо настроение.
- Ударение
- кѝселица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ки-се-ли-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- киселици
Примери за използване на киселица
(ботаника)
- В гората намерихме стара киселица, отрупана с плодове.
- Децата ядяха зелени киселици и се мръщеха.
(разговорно)
- Това вино е станало на чиста киселица.
(преносно)
- Не бъди такава киселица, усмихни се малко!
Антоними на киселица
Как се пише киселица
Грешни изписвания: киселицъ, кисилица, Кйселица, Киселйца
Коренът е кисел (с 'е'), не 'кисил'. Окончанието е стандартно за женски род -а.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кисел
Произлиза от прилагателното 'кисел' + умалителна/субстантивираща наставка '-ица'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
