клакьор
[klɐˈkʲɔr]
клакьор значение:
Какво е клакьор? Човек, нает срещу заплащане да създава изкуствен успех на представление или оратор чрез силни аплодисменти и одобрителни възгласи.
1. (театър/история) Човек, нает срещу заплащане да създава изкуствен успех на представление или оратор чрез силни аплодисменти и одобрителни възгласи.
2. (преносно/политика) Лице, което безкритично и шумно подкрепя някого (обикновено политик или началник) с цел лична облага или по поръчка; подмазвач.
- Ударение
- клакьо̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кла-кьор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- клакьори
Примери за използване на клакьор
(театър/история)
- В залата имаше група клакьори, които ръкопляскаха дори на слабите изпълнения.
(преносно/политика)
- Политическите клакьори веднага заляха социалните мрежи с похвали за новия закон.
- Той се обгради с клакьори, които му казваха само това, което искаше да чуе.
Как се пише клакьор
Грешни изписвания: клакйор, клакъор, клъкьор, клакьур
Пише се с ьо, тъй като обозначава мека съгласна пред 'о' (к + ь + о). След съгласна се използва 'ьо', а не 'йо'.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:claqueur
От френски 'claqueur', произлизащо от 'claquer' (пляскам с ръце). Исторически свързано с организирани групи (клака), наемани да аплодират в театрите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- платен клакьор
- политически клакьор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
