Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опонент

[opoˈnɛnt]

опонент значение:

Какво е опонент? Лице, което възразява, спори или се противопоставя на някого в дискусия или състезание.

1. (общо) Лице, което възразява, спори или се противопоставя на някого в дискусия или състезание.
2. (наука/академична сфера) Специалист, назначен да оцени критично дисертация или научен труд по време на защита.
Ударение
опонѐнт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-по-нент
Род
мъжки
Мн. число
опоненти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опонент

(общо)
  • Той е достоен опонент на шахматната дъска.
  • Политическият му опонент спечели изборите с малка преднина.
(наука/академична сфера)
  • Опонентът зададе трудни въпроси на докторанта относно методологията.

Синоними на опонент

Антоними на опонент

Как се пише опонент

Грешни изписвания: упонент, опунент
Думата е чуждица и следва правописа на оригинала (лат. opponens). Пише се с две о-та.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:opponens
От латинското причастие *opponens* (родителен падеж *opponentis*), от глагола *opponere* (противопоставям), съставен от *ob-* (срещу) и *ponere* (поставям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политически опонент
  • достоен опонент

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.