съперник
[sɐˈpɛrnik]
съперник значение:
Какво е съперник? Лице, което се стреми към същата цел, към която и друг, и иска да го надмине или победи; конкурент.
1. (общо) Лице, което се стреми към същата цел, към която и друг, и иска да го надмине или победи; конкурент.
2. (спорт) Отбор или играч, срещу когото се играе в състезание.
- Ударение
- съпе'рник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-пер-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съперници
Примери за използване на съперник
(общо)
- Той е достоен съперник на шахматната дъска.
- Двамата бяха съперници за сърцето на красивата дама.
(спорт)
- Нашият отбор подцени съперника и загуби мача.
Синоними на съперник
Как се пише съперник
Грешни изписвания: саперник, съперниг, съпернйк
Думата се пише със ъ в първата сричка (от представката съ-). Проверката за звучност на края на думата (к/г) се прави чрез формата за множествено число: съперник -> съперници.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫпьрникъ
Произлиза от старобългарската дума 'сѫпьрникъ', образувана от префикса 'сѫ-' (съ-) и корена 'пьр-' (свързан с глагола 'пьрати сѧ' – споря, бия се, съревновавам се). Първоначалното значение е 'човек, който се бори или спори с друг'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- достоен съперник
- опасен съперник
- политически съперник
- побеждавам съперник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
