Dumite-BG – онлайн речник за българския език

клакьорче

[kɫɐˈkʲɔrt͡ʃe]

клакьорче значение:

Какво е клакьорче? Умалителна форма на клакьор; млад или дребен на ръст платен аплодисментчик.

1. (пряко) Умалителна форма на клакьор; млад или дребен на ръст платен аплодисментчик.
2. (преносно) Човек с незначителна роля, който безкритично подкрепя или възхвалява някого с цел изгода (често с пренебрежителен оттенък).
Ударение
клакьòрче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кла-кьор-че
Род
среден
Мн. число
клакьорчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клакьорче

(пряко)
  • В залата имаше няколко клакьорчета, които се опитваха да раздвижат публиката.
(преносно)
  • Около директора се въртяха само безгласни клакьорчета, чакащи повишение.

Антоними на клакьорче

Как се пише клакьорче

Грешни изписвания: клакйорче, клакиорче, клъкьорче, клакьурче
Думата се пише с ьо (ер малък и о), тъй като омекотява предходната съгласна 'к' и се намира след съгласна, пред гласна 'о'.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:claqueur
Умалителна форма на 'клакьор', образувана чрез наставката '-че'. Основната дума произлиза от френското 'claqueur' (човек, нает да ръкопляска), от 'claquer' (пляскам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • платено клакьорче
  • партийно клакьорче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.