кланяне
[ˈkɫaɲɐnɛ]
кланяне значение:
Какво е кланяне? Действието по навеждане на главата или тялото като знак на поздрав, почит или уважение.
1. (пряко) Действието по навеждане на главата или тялото като знак на поздрав, почит или уважение.
2. (религия) Изразяване на религиозна почит; богослужене.
3. (преносно) Унизително угодничене или сервилничене пред някого.
- Ударение
- кла̀няне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кла-ня-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кланяния
Примери за използване на кланяне
(пряко)
- Кланянето пред публиката след спектакъла продължи дълго.
- В японската култура кланянето е основна форма на поздрав.
(религия)
- Кланянето пред иконите е част от православната традиция.
(преносно)
- Омръзна ми това постоянно кланяне пред началника за най-малкото нещо.
Синоними на кланяне
Антоними на кланяне
Как се пише кланяне
Грешни изписвания: кланене, клъняне
Думата се пише с я (променливо 'я'), тъй като в глагола кланям ударението пада върху корена и след него следва мека сричка, но при отглаголните съществителни на -не се запазва гласната от основата на сегашно време.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кланꙗти сѧ
Отглаголно съществително от 'кланям се'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- земно кланяне
- кланяне до земята
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
