Dumite-BG – онлайн речник за българския език

клио

[kliˈɔ]

клио значение:

Какво е клио? Музата на историята в древногръцката митология, изобразявана обикновено със свитък папирус и писец.

1. (митология) Музата на историята в древногръцката митология, изобразявана обикновено със свитък папирус и писец.
2. (преносно) Олицетворение на самата историческа наука.
Ударение
Клио̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
Кли-о
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на клио

(митология)
  • Поетът призова музата Клио да го вдъхнови за историческата поема.
  • Статуята на Клио краси входа на библиотеката.
(преносно)
  • Клио е капризна дама и често пренаписва страниците си.

Синоними на клио

Как се пише клио

Грешни изписвания: Клео, клйо, клиу
Като собствено име се пише с главна буква. Думата е от чужд произход и се пише с и (не с е, което би било грешно асоцииране с Клеопатра).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:Κλειώ (Kleiō)
От гръцката митология, дъщеря на Зевс и Мнемозина. Името произлиза от корена kleō – 'разказвам, прославям'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • музата Клио

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.