история
[isˈtɔrijɐ]
история значение:
Какво е история? Хуманитарна наука, която изучава миналото на човечеството, развитието на обществата, събитията и процесите в хронологична последователност.
1. (Наука) Хуманитарна наука, която изучава миналото на човечеството, развитието на обществата, събитията и процесите в хронологична последователност.
2. (Общо) Съвкупността от минали събития, отнасящи се до определено лице, народ или явление.
3. (Пряко) Разказ за действителна или измислена случка; повествование.
4. (Разговорно) Неприятна случка, скандал, заплетена ситуация.
- Ударение
- исто̀рия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ис-то-ри-я
- Род
- женски
- Мн. число
- истории
Примери за използване на история
(Наука)
- Тя следва история в Софийския университет.
- Учебникът по история на България обхваща периода до Втората световна война.
(Общо)
- Историята на този замък е пълна с тайни.
- Това вече е минала история и няма значение.
(Пряко)
- Дядо ми разказа интересна история от младостта си.
- Това е най-тъжната любовна история, която съм чувал.
(Разговорно)
- Забърках се в една история с полицията.
- Остави ги, те все влизат в истории.
Синоними на история
Антоними на история
Как се пише история
Грешни изписвания: историа, йстория, истурия, исторйя
Думата завършва на -ия (не на -иа). При членуване формата е историята.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἱστορία (historia)
От старогръцката дума ἱστορία, означаваща „проучване“, „знание, придобито чрез изследване“, „разказ“. В българския език влиза през старобългарски или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- световна история
- нова история
- любовна история
- история на заболяването
Фразеологизми:
- влизам в историята
- оставам в историята
- мътна история
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
