беля
беля значение:
Какво е беля? Бѐля: отстранявам пожълтяването на бели тъкани чрез слънце или избелващо средство.
1. (глагол) Бѐля: отстранявам пожълтяването на бели тъкани чрез слънце или избелващо средство.
2. (глагол; народнопоетично) Бѐля, народнопоетично: правя нещо бяло с миене.
3. (глагол; остаряло) Бѐля, остаряло: мажа с белило, за да избеля или украся лице или предмет.
4. (глагол; диалектно) Бѐля, диалектно: мажа стена или друга повърхност с вар.
5. (възвратна и страдателна употреба) Бѐля се: за плат или друг материал — подлагам се на избелване; за човек — разкрасявам се с белило.
6. (глагол) Бѐля: почиствам нещо, като махам кожата, кората, черупката или люспата му.
7. (възвратна употреба) Бѐля се: горният слой на кожата ми се отделя; също за самия кожен слой — отделям се на люспи.
8. (глагол; диалектно) Беля̀, диалектно: създавам неприятности или безпокоя някого.
9. (съществително; разговорно) Беля̀: неприятност или беда; понякога грижа, която тежи на човека.
10. (съществително; разговорно) Беля̀: пакост или щета, причинена на някого или на нещо.
11. (прилагателно; разговорно) Беля̀, като неизменяемо прилагателно: неприятен или опасен.
- Ударение
- беля̀
- Част на речта
- глагол, съществително име, прилагателно име
- Сричкоделение
- бе-ля
- Род
- женски
- Мн. число
- бели
- Вид
- несвършен (глаголните омоними)
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- беля се; беля си
Примери за използване на беля
(глагол)
- Тя белеше старите платна на слънце, преди да ги прибере.
(глагол; народнопоетично)
- В песента момата белеше лицето си с вода от реката.
(глагол; остаряло)
- Някога тя белеше страните си с белило.
(глагол; диалектно)
- В селската къща дядото белеше стената преди празника.
(възвратна и страдателна употреба)
- Платното се белеше бавно на слънцето.
- В стария обичай жените се белеха и червеха пред огледалото.
(глагол)
- Беля картофите с тънък нож, за да не изхвърлям месестата част.
(възвратна употреба)
- След слънчевото изгаряне кожата на раменете му започна да се бели.
(глагол; диалектно)
- Не го беля за дреболии, когато има толкова работа.
(съществително; разговорно)
- С тази непремислена покупка си навлякох голяма беля.
(съществително; разговорно)
- Децата направиха беля, като счупиха прозореца.
(прилагателно; разговорно)
- Не пипай този кабел — беля работа е.
Синоними на беля
Как се пише беля
Съществителното за неприятност е беля̀, а глаголите за избелване и отстраняване на кора са бѐля. Диалектният глагол беля̀ означава безпокоя. Глаголните омоними са от II спрежение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- беля картофи
- правя беля
- навличам си беля
Фразеологизми:
- търся си белята
- взема си беля на главата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
