Dumite-BG – онлайн речник за българския език

лющя

[ˈlʲuʃtʲɐ]

лющя значение:

Какво е лющя? Отделям външната обвивка, кора или люспа на нещо; беля.

1. (пряко) Отделям външната обвивка, кора или люспа на нещо; беля.
2. (разговорно) Вали много силно (за дъжд или град).
3. (жаргон) Ям или пия лакомо и в големи количества; удрям силно (шамари).
Ударение
лю̀щя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
лю-щя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
лющя се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на лющя

(пряко)
  • Бабата лющи боб на двора.
  • Слънцето беше толкова силно, че кожата на раменете му започна да се лющи.
(разговорно)
  • Навън лющи силен дъжд от сутринта.
(жаргон)
  • Цяла вечер лющиха ракия.
  • Той му лющи два шамара.

Как се пише лющя

Грешни изписвания: люща
Изписва се с буквата щ (щт) и окончание .

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*lusciti
От праславянския корен *lusciti, означаващ 'беля, отделям кора/люспа'. Сродна с 'люспа'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лющя семки
  • лющя шамари

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.