Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кльощавост

[kʎɔʃtɐvost]

кльощавост значение:

Какво е кльощавост? Качество или състояние на човек или животно, което се характеризира с прекомерна слабост, липса на подкожна мазнина и изпъкнали кости.

1. (общо) Качество или състояние на човек или животно, което се характеризира с прекомерна слабост, липса на подкожна мазнина и изпъкнали кости.
Ударение
кльо̀щавост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кльо-ща-вост
Род
женски
Мн. число
кльощавости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кльощавост

(общо)
  • Болестта беше причинила плашеща кльощавост у пациента.
  • Въпреки добрата храна, неговата кльощавост си оставаше непроменена.

Синоними на кльощавост

Антоними на кльощавост

Как се пише кльощавост

Грешни изписвания: кльоштавост, кльощавос, кльущавост, кльощъвост, кльощавуст

Думата се пише с ьо, тъй като омекчаването на съгласната 'л' пред гласната 'о' се бележи с ер малък. Буквосъчетанието щ се чете като 'шт'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кльощав
Производна дума, образувана от прилагателното 'кльощав' (слаб, мършав) и наставката за абстрактни съществителни '-ост'. Самият корен 'кльощав' е с неясна, вероятно звукоподражателна или диалектна етимология, свързвана с понятия за кост, клечка или изтощение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • плашеща кльощавост
  • старческа кльощавост
  • болезнена кльощавост

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.