пълнота
[pɐɫnoˈta]
пълнота значение:
Какво е пълнота? Състояние или качество на нещо, което е пълно; обем, съдържание, което запълва нещо изцяло.
1. (пряко) Състояние или качество на нещо, което е пълно; обем, съдържание, което запълва нещо изцяло.
2. (абстрактно) Изчерпателност, всеобхватност на изложение, знание или описание; липса на пропуски.
3. (физиология) Наличие на наднормено тегло, затлъстяване, телесна закръгленост.
- Ударение
- пълнота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъл-но-та
- Род
- женски
- Мн. число
- пълноти
Примери за използване на пълнота
(пряко)
- Звукът на оркестъра се отличаваше с невероятна пълнота и дълбочина.
(абстрактно)
- Докладът бе написан с необходимата пълнота и точност.
(физиология)
- С възрастта тя придоби известна приятна пълнота.
Синоними на пълнота
Антоними на пълнота
Как се пише пълнота
Грешни изписвания: пълнута, пъ̀лнота, палнота
Думата се пише с а в края (окончание за женски род), а не с ъ. Ударението пада на последната сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:плънъ
Произлиза от старобългарската дума 'плънъ' (пълен) с добавяне на абстрактната наставка за съществителни имена '-ота'. Сродна със старославянската *pьlnъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- душевна пълнота
- пълнота на доказателствата
- изчерпателна пълнота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
