Енциклопедия на българския език

непълнота

[nɛpɐɫnoˈta]

непълнота значение:

Какво е непълнота? Качество или състояние на нещо, което не е цялостно, завършено или изчерпателно; наличие на пропуски.

1. (Общо) Качество или състояние на нещо, което не е цялостно, завършено или изчерпателно; наличие на пропуски.
Ударение
непълнота'
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-пъл-но-та
Род
женски
Мн. число
непълноти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непълнота

(Общо)
  • Докладът бе върнат заради непълнота на данните.
  • Усещаше се непълнота в разказа му.

Синоними на непълнота

Антоними на непълнота

Как се пише непълнота

Грешни изписвания: не пълнота, непалнота, непълнута

Пише се слято, тъй като не е словообразувателна представка, формираща ново съществително с противоположно значение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:не + пълен + -ота
Образувано от отрицателната частица/представка 'не', корена на прилагателното 'пълни' и наставката за абстрактни съществителни '-ота'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • законова непълнота
  • непълнота на доказателствата