Енциклопедия на българския език

изчерпателност

[izt͡ʃɛrpatɛlnost]

изчерпателност значение:

Какво е изчерпателност? Качество на нещо, което обхваща всички възможни аспекти, подробности или елементи на даден въпрос; пълнота и всеобхватност.

1. (общо) Качество на нещо, което обхваща всички възможни аспекти, подробности или елементи на даден въпрос; пълнота и всеобхватност.
Ударение
изчерпа'телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-чер-па-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изчерпателност

(общо)
  • Докладът се отличаваше с изключителна изчерпателност и точност.
  • За да има стойност изследването, се изисква изчерпателност на събраните данни.

Синоними на изчерпателност

Антоними на изчерпателност

Как се пише изчерпателност

Представката е из-, тъй като коренът започва с беззвучна съгласна 'ч', но в българския език представката 'из-' се запазва (не се обеззвучава писмено пред 'ч' както пред 'с' или 'к' в някои случаи, правилото е морфологично). Съществителното е от женски род, завършващо на съгласна, затова не получава окончание -а в основна форма.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:черпя
Образувано от глагола 'изчерпвам'/'изчерпя' -> прилагателно 'изчерпателен' + суфикс '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • претенция за изчерпателност
  • липса на изчерпателност
  • документална изчерпателност