цялост
[ˈt͡sʲalost]
цялост значение:
Какво е цялост? Качество или състояние на нещо, което е цяло, ненакърнено, неповредено.
1. (пряко) Качество или състояние на нещо, което е цяло, ненакърнено, неповредено.
2. (философия) Единство на частите, образуващи нещо завършено; съвкупност.
- Ударение
- ця'лост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ця-лост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Примери за използване на цялост
(пряко)
- Проверката установи, че целостта на опаковката не е нарушена.
(философия)
- Трябва да разглеждаме проблема в неговата цялост, а не на парче.
Синоними на цялост
Антоними на цялост
Как се пише цялост
Грешни изписвания: целост, цялуст
Прилага се якавото правило. Променливото я се изговаря и пише като я, когато е под ударение и след него няма мека сричка или ж, ч, ш, й. Тук ударението е на първата сричка, а следващата сричка е твърда.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣлъ
Произлиза от прилагателното *цял* с наставка за абстрактни съществителни *-ост*. Коренът е общославянски *celъ* (здрав, неповреден).
Употреба
Чести словосъчетания:
- териториална цялост
- в своята цялост
- нарушаване на целостта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
