разпокъсаност
[rɐspoˈkɤsɐnost]
разпокъсаност значение:
Какво е разпокъсаност? Състояние на нещо, което е разделено на отделни, несвързани части; липса на цялост или единство.
1. (общо) Състояние на нещо, което е разделено на отделни, несвързани части; липса на цялост или единство.
2. (абстрактно) Липса на логическа връзка или последователност (на мисли, действия).
- Ударение
- разпокъ́саност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-по-къ-са-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на разпокъсаност
(общо)
- Феодалната разпокъсаност отслабила държавата и я направила лесна плячка за завоевателите.
(абстрактно)
- В доклада му се усещаше известна разпокъсаност на идеите.
Синоними на разпокъсаност
Антоними на разпокъсаност
Как се пише разпокъсаност
Грешни изписвания: разпокъсанност, распокъсаност, ръзпокъсаност, разпукъсаност, разпокасаност, разпокъсъност, разпокъсануст
Пише се с з в представката раз- и с едно н в наставката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:разпокъсан
Съществително нарицателно, образувано от причастието 'разпокъсан' + наставка '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- териториална разпокъсаност
- политическа разпокъсаност
