Енциклопедия на българския език

съвкупност

[sɐfˈkupnost]

съвкупност значение:

Какво е съвкупност? Общо количество или цялостен сбор от предмети, явления или единици, разглеждани като едно единно цяло.

1. (общо) Общо количество или цялостен сбор от предмети, явления или единици, разглеждани като едно единно цяло.
2. (статистика / математика) Множество от еднородни елементи или обекти, обединени от общ признак, които са предмет на изследване (генерална съвкупност).
Ударение
съвку̀пност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съв-куп-ност
Род
женски
Мн. число
съвкупности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съвкупност

(общо)
  • Човешкият организъм е сложна съвкупност от взаимосвързани системи.
  • Архитектурата е съвкупност от наука, техника и изкуство.
(статистика / математика)
  • Изследването обхваща представителна извадка от генералната съвкупност на гласоподавателите.

Антоними на съвкупност

Как се пише съвкупност

Думата се пише с ъ в първата сричка (представка съ-) и в (обеззвучава се при изговор пред 'к').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съвкупити
Произлиза от старобългарския глагол 'съвкупити' (събирам заедно). Морфологично е изградена от представка 'съ-' (с, заедно), корен 'куп' (купчина, събиране) и наставка за абстрактни съществителни '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • генерална съвкупност
  • статистическа съвкупност
  • съвкупност от мерки
  • в своята съвкупност