Енциклопедия на българския език

празнота

[prɐznoˈta]

празнота значение:

Какво е празнота? Състояние на място или пространство, в което няма нищо; липса на съдържание.

1. (пряко) Състояние на място или пространство, в което няма нищо; липса на съдържание.
2. (преносно) Тягостно душевно състояние на самота, липса на смисъл, чувства или идеи.
Ударение
празнота̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
праз-но-та
Род
женски
Мн. число
празноти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на празнота

(пряко)
  • Празнотата в залата кънтеше след края на концерта.
  • Гледаше в тъмната празнота на кладенеца.
(преносно)
  • След заминаването ѝ той усещаше огромна празнота в душата си.
  • Духовната празнота на съвременното общество е тревожна.

Синоними на празнота

Как се пише празнота

Грешни изписвания: празнута, праснота, пръзнота

Думата се пише с з (проверка: празен, не прас).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:праздьнъ
Произлиза от старобългарската дума *праздьнъ* (празен), съчетана със суфикса за абстрактни съществителни *-ота*. Коренът има връзка с понятието за свобода от работа (празник) и липса на съдържание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • душевна празнота
  • зловеща празнота
  • чувство за празнота