пустота
[pustoˈta]
пустота значение:
Какво е пустота? Липса на хора, предмети или съдържание в дадено пространство; празнота.
1. (пряко) Липса на хора, предмети или съдържание в дадено пространство; празнота.
2. (преносно/психология) Състояние на душевна празнота, липса на смисъл, чувства или идеи.
- Ударение
- пустота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пус-то-та
- Род
- женски
- Мн. число
- пустоти
Примери за използване на пустота
(пряко)
- В къщата цареше зловеща пустота.
- Около нас се простираше безкрайната пустота на пустинята.
(преносно/психология)
- След загубата тя усещаше огромна душевна пустота.
- Интелектуална пустота.
Антоними на пустота
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поустъ
От прилагателното 'пуст' + наставка за абстрактни съществителни -ота.
Употреба
Чести словосъчетания:
- душевна пустота
- зловеща пустота
- космическа пустота
