книгоманче
[knigomant͡ʃɛ]
книгоманче значение:
Какво е книгоманче? Дете или млад човек, който обича страстно да чете книги; малък библиофил.
1. (пряко) Дете или млад човек, който обича страстно да чете книги; малък библиофил.
- Ударение
- книгома̀нче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кни-го-ман-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- книгоманчета
Примери за използване на книгоманче
(пряко)
- Синът ми е голямо книгоманче, не изпуска книгата от ръце.
Синоними на книгоманче
Как се пише книгоманче
Грешни изписвания: кнйгоманче, книгуманче, книгомънче
Пише се слято като сложна дума. Образува се от 'книгоман' + '-че'.
Етимология
Произход:Различни
Оригинална дума:книга + mania (гр.)
Съставена от славянската дума 'книга' и гръцката наставка за пристрастеност '-ман' (от mania - лудост, страст), плюс българската умалителна наставка '-че'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
