кобилица
[kobilitsɐ]
кобилица значение:
Какво е кобилица? Извита дървена пръчка (дърво) със специална форма и куки или нарези в двата края, която се носи на рамо за пренасяне на менци с вода или други товари.
1. (етнография/бит) Извита дървена пръчка (дърво) със специална форма и куки или нарези в двата края, която се носи на рамо за пренасяне на менци с вода или други товари.
2. (техника) Лост в механизъм, който предава движение или служи за уравновесяване (напр. при везни, кладенци или двигатели).
3. (зоология) Народно название за водно конче (в някои диалекти).
- Ударение
- кобѝлица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-би-ли-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- кобилици
Примери за използване на кобилица
(етнография/бит)
- Момата носеше вода с писана кобилица.
(техника)
- Кобилицата на клапаните в двигателя беше износена.
(зоология)
- Над блатото прелетя синя кобилица.
Синоними на кобилица
Как се пише кобилица
Грешни изписвания: кубилица, кобелица, кобйлица, кобилйца
Пише се с о в първата сричка и с и във втората, следвайки корена кобил-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кобила
Умалителна форма или дериват от 'кобила', вероятно поради формата, наподобяваща гръб на животно, или метафорична връзка с носенето на товар.
Употреба
Чести словосъчетания:
- писана кобилица
- дървена кобилица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
