кокорчене
[koˈkɔrt͡ʃɛnɛ]
кокорчене значение:
Какво е кокорчене? Действието по глагола 'кокоря се'; широко отваряне на очите, обикновено при изненада, страх или усилие да се види нещо.
1. (пряко) Действието по глагола 'кокоря се'; широко отваряне на очите, обикновено при изненада, страх или усилие да се види нещо.
2. (преносно) Държание, изразяващо перчене, надуване или демонстриране на превъзходство/недоволство чрез мимики.
- Ударение
- коко̀рчене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-кор-че-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- кокорчения
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на кокорчене
(пряко)
- Неговото постоянно кокорчене срещу слънцето му докара бръчки.
- Спрях да обръщам внимание на кокорченето му, когато не е съгласен с мен.
(преносно)
- Всичкото това кокорчене пред началника няма да му помогне за повишението.
Антоними на кокорчене
Как се пише кокорчене
Грешни изписвания: кукорчене, кокорчване, кокурчене
Думата е отглаголно съществително име от 'кокоря се'. Пише се с 'о' в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кокоря
Произлиза от глагола 'кокоря се', който вероятно има звукоподражателен или експресивен произход, свързан с корена 'кок-' (нещо стърчащо, изправено).
Употреба
Чести словосъчетания:
- напразно кокорчене
- смешно кокорчене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
