Dumite-BG – онлайн речник за българския език

командващ

[koˈmandvɐʃt]

командващ значение:

Какво е командващ? Лице, което упражнява командване; началник, командир на войскова единица или структура.

1. (Военно дело) Лице, което упражнява командване; началник, командир на войскова единица или структура.
2. (Пряко (като прилагателно)) Който командва, ръководи или е начело.
Ударение
кома̀ндващ
Част на речта
прилагателно име, съществително име
Сричкоделение
ко-манд-ващ
Род
мъжки
Мн. число
командващи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на командващ

(Военно дело)
  • Командващият на армията издаде заповед за настъпление.
  • Тя бе назначена за командващ флота.
(Пряко (като прилагателно))
  • Той заема командващ пост в организацията.
  • От командващия офицер се изисква хладнокръвие.

Антоними на командващ

Как се пише командващ

Грешни изписвания: командваш, кумандващ, комъндващ, командвъщ
Като сегашно деятелно причастие завършва на . Проверява се чрез формата за женски род: 'командваща'.

Етимология

Произход:Френски/Латински
Оригинална дума:commander
Сегашно деятелно причастие от глагола 'командвам'. Глаголът произлиза от френското 'commander', което води началото си от латинското 'commandare'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • главнокомандващ
  • командващ състав
  • командващ офицер

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.