Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изпълнител

[ispɐɫˈnitɛl]

изпълнител значение:

Какво е изпълнител? Лице, което осъществява, реализира или привежда в действие дадена задача, поръчка, заповед или проект.

1. (общо) Лице, което осъществява, реализира или привежда в действие дадена задача, поръчка, заповед или проект.
2. (изкуство) Артист (музикант, певец, актьор), който представя художествено произведение пред публика.
3. (право) Длъжностно лице, натоварено с принудителното събиране на вземания (частен или държавен съдебен изпълнител).
Ударение
изпълни'тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-пъл-ни-тел
Род
мъжки
Мн. число
изпълнители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изпълнител

(общо)
  • Фирмата беше избрана за главен изпълнител на строителния обект.
  • Той е съвестен изпълнител на заповедите на началника си.
(изкуство)
  • На сцената излезе младият изпълнител на пиано.
  • Тя е любимият ми поп изпълнител за тази година.
(право)
  • Частният съдебен изпълнител наложи запор върху сметките на длъжника.

Как се пише изпълнител

Грешни изписвания: испълнител, изпълнитель, йзпълнител, изпалнител, изпълнйтел

Пише се с з в представката из-, тъй като следва звучна съгласна или гласна, но в случая се запазва морфологичният строеж на думата въпреки обеззвучаването при изговор пред беззвучната п.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изпълня
Дериват на глагола 'изпълня' (да направя пълно, да осъществя) със суфикс за деятел '-тел'. Коренът е общославянски *pьlnъ (пълен).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • главен изпълнител
  • музикален изпълнител
  • съдебен изпълнител
  • добросъвестен изпълнител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.