поръчител
[porɐˈt͡ʃitɛl]
поръчител значение:
Какво е поръчител? Лице, което поема отговорност пред кредитор за изпълнението на задължение (най-често парично) на друго лице (длъжник), в случай че последният не го изпълни.
1. (право / финанси) Лице, което поема отговорност пред кредитор за изпълнението на задължение (най-често парично) на друго лице (длъжник), в случай че последният не го изпълни.
2. (право / криминалистика) Лице, което възлага извършването на определено действие, често престъпление, на друг изпълнител.
- Ударение
- поръчѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ръ-чи-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поръчители
Примери за използване на поръчител
(право / финанси)
- Банката изисква двама поръчители за отпускане на кредита.
- Като поръчител, той беше принуден да изплати дълга на приятеля си.
(право / криминалистика)
- Полицията все още издирва поръчителя на покушението.
- Извършителят е заловен, но поръчителят остава неизвестен.
Синоними на поръчител
Антоними на поръчител
Как се пише поръчител
Грешни изписвания: поръчитил, поръчетел, пуръчител, порачител, поръчйтел
Думата се пише с ъ в корена (поръчвам) и наставка -тел.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поръчвам
Дериват от глагола 'поръчвам' с наставка '-тел' за деятел. Свързано със старобългарското 'рѫка' (ръка), в смисъл на даване на гаранция или поемане на ангажимент.
Употреба
Чести словосъчетания:
- банков поръчител
- поръчител на убийство
- солидарен поръчител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
