Dumite-BG – онлайн речник за българския език

конгенитален

[kɔnɡɛniˈtalɛn]

конгенитален значение:

Какво е конгенитален? Който съществува от момента на раждането; вроден (за заболяване, дефект или особеност).

1. (медицина) Който съществува от момента на раждането; вроден (за заболяване, дефект или особеност).
Ударение
конгенита̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кон-ге-ни-та-лен
Род
мъжки
Мн. число
конгенитални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на конгенитален

(медицина)
  • Пациентът страда от конгенитален сърдечен порок.
  • Конгениталната катаракта изисква ранна оперативна намеса.

Синоними на конгенитален

Антоними на конгенитален

Как се пише конгенитален

Грешни изписвания: конгинитален, конгенитал, кунгенитален, конгенйтален, конгенитълен
Думата се пише с о в първата сричка и е във втората.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:congenitalis
От латинското 'con' (с, заедно) + 'genitus' (роден, създаден).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • конгенитална аномалия
  • конгенитален сифилис
  • конгенитална хипотиреоза

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.