Dumite-BG – онлайн речник за българския език

вроден

[vroˈdɛn]

вроден значение:

Какво е вроден? Който съществува от самото раждане; който не е придобит впоследствие.

1. (биология / медицина) Който съществува от самото раждане; който не е придобит впоследствие.
2. (преносно) Който е присъщ на някого по природа; естествен талант или качество.
Ударение
вроде'н
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
вро-ден
Род
мъжки
Мн. число
вродени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вроден

(биология / медицина)
  • Детето има вроден имунитет към определени болести.
  • Лекарите откриха вроден порок на сърцето.
(преносно)
  • Тя притежава вроден интелект и чар.
  • Имаше вроден усет за музика.

Антоними на вроден

Как се пише вроден

Грешни изписвания: вруден
Коренът е род, затова се пише с о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:род
Образувано от предлога/представката *в-* + корен *род* (раждане) + суфикс за минало страдателно причастие. Калка на латинското *innatus* или немското *angeboren*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вроден порок
  • вроден интелект
  • вроден инстинкт
  • вродена дарба

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.