конник
[ˈkɔnnik]
конник значение:
Какво е конник? Човек, който язди кон.
1. (общо) Човек, който язди кон.
2. (военно дело) Войник, който служи в кавалерията.
3. (изкуство) Статуя, изобразяваща човек на кон.
- Ударение
- ко̀нник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- конници
Примери за използване на конник
(общо)
- Конникът слезе от седлото и напои животното.
(военно дело)
- Лековъоръжен конник разузнаваше вражеските позиции.
(изкуство)
- Медният конник в Санкт Петербург е една от най-известните статуи.
Синоними на конник
Антоними на конник
Как се пише конник
Грешни изписвания: коник, конниг, кунник, коннйк
Думата се пише с двойно н, тъй като е образувана от корена кон и наставката -ник (н + н).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:конь
Произлиза от съществителното 'кон' и наставката за деятел '-ник'. Думата има общославянски корен, свързан с опитомяването и използването на коне за езда и военни цели.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Мадарският конник
- тежък конник
- бърз конник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
