конфронтиране
[komfronˈtirɐnɛ]
конфронтиране значение:
Какво е конфронтиране? Процес на противопоставяне или сблъсък на мнения, интереси или лица.
1. (общо) Процес на противопоставяне или сблъсък на мнения, интереси или лица.
2. (право) Очна ставка; срещане на лица с противоречиви показания за установяване на истината.
- Ударение
- конфронтѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-фрон-ти-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- конфронтирания
Примери за използване на конфронтиране
(общо)
- Директното конфронтиране с проблема е най-бързият начин за решаването му.
(право)
- Съдията нареди конфронтиране на свидетелите.
Синоними на конфронтиране
Антоними на конфронтиране
Как се пише конфронтиране
Грешни изписвания: конфрунтиране, кунфронтиране, конвронтиране, конфронтйране, конфронтиръне
Пише се с он в първата сричка (от латинската представка con-) и он във втората (от корена front).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:confrontare
От латински 'con-' (с, заедно) и 'frons' (чело, лице). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици като термин за противопоставяне лице в лице.
Употреба
Чести словосъчетания:
- избягване на конфронтиране
- лично конфронтиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
