кончина
[konˈt͡ʃinɐ]
кончина значение:
Какво е кончина? Смърт, край на човешкия живот (използва се предимно в официален или тържествено-траурен контекст).
1. (книжовно) Смърт, край на човешкия живот (използва се предимно в официален или тържествено-траурен контекст).
- Ударение
- кончѝна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кон-чи-на
- Род
- женски
- Мн. число
- кончини
Примери за използване на кончина
(книжовно)
- Внезапната кончина на известния писател покруси цялата нация.
- Мир на праха му след скоропостижната му кончина.
Антоними на кончина
Как се пише кончина
Грешни изписвания: кончена, кунчина, кончйна
Пише се с и в наставката -ина.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коньчина
Произлиза от старобългарското коньць (край). Думата се е запазила в книжовния език с висок стил.
Употреба
Чести словосъчетания:
- скоропостижна кончина
- внезапна кончина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
