користолюбие
[koristoʎuˈbiɛ]
користолюбие значение:
Какво е користолюбие? Стремеж към лична облага, печалба или материална изгода; алчност.
1. (пряко) Стремеж към лична облага, печалба или материална изгода; алчност.
- Ударение
- користолю̀бие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ко-рис-то-лю-би-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (abstract)
Примери за използване на користолюбие
(пряко)
- Неговото користолюбие му попречи да види истинските ценности в живота.
- Всичките му действия бяха продиктувани от чисто користолюбие.
Синоними на користолюбие
Антоними на користолюбие
Как се пише користолюбие
Грешни изписвания: користалюбие, користолюбие, куристолюбие, корйстолюбие, користулюбие, користолюбйе
Думата е сложна и съединителната гласна е о (корист-о-любие). Пише се с ю.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:корист + любов
Сложна съставна дума, образувана от съществителното 'корист' (печалба, полза) и коренът на 'любов', 'любя'. Калка или директно образувание по модела на сродни славянски думи, изразяващо любов към печалбата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болно користолюбие
- проява на користолюбие
- води ме користолюбие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
