користолюбив
[kɔristɔʎuˈbif]
користолюбив значение:
Какво е користолюбив? Който се стреми единствено към лична облага, материална печалба и изгода; алчен.
1. (характер) Който се стреми единствено към лична облага, материална печалба и изгода; алчен.
- Ударение
- користолюбѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ко-рис-то-лю-бив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- користолюбиви
Примери за използване на користолюбив
(характер)
- Той беше користолюбив човек и не правеше нищо безвъзмездно.
- Користолюбивите подбуди на престъплението бяха очевидни.
Синоними на користолюбив
Антоними на користолюбив
Как се пише користолюбив
Грешни изписвания: користолюбиф, користулюбив, куристолюбив, корйстолюбив, користолюбйв
Сложна дума със съединителна гласна о (корист-о-любив).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:корист
Сложна дума, съставена от съществителното 'корист' (печалба, полза) и глаголната основа 'люб-' (обичам), свързани със съединителна гласна 'о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- користолюбиви цели
- користолюбив мотив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
