Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кощунство

[kɔʃˈtunstvo]

кощунство значение:

Какво е кощунство? Оскърбление или поругаване на религиозна светиня, храм или предмет на култ.

1. (религия) Оскърбление или поругаване на религиозна светиня, храм или предмет на култ.
2. (преносно) Подигравка или грубо незачитане на нещо високо ценено, общоприето като морална ценност или памет.
Ударение
кощу'нство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-щун-ство
Род
среден
Мн. число
кощунства
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кощунство

(религия)
  • Влизането в храма с неприлично облекло се считаше за кощунство от местните жители.
(преносно)
  • Да се строи хотел върху археологическите разкопки е кощунство спрямо историята.

Антоними на кощунство

Как се пише кощунство

Грешни изписвания: кощтунство, кущунство, кощонство, кощунству
Пише се с о в първата сричка и щ, която предава звуковете 'шт'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кощюна
От старобългарската дума 'кощюна', означаваща 'мит', 'басня', но и 'шега', 'подигравка'. Впоследствие придобива религиозно значение за поругаване на светиня.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • върша кощунство
  • пълно кощунство

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.