благоговение
[bɫɐɡoɡoˈvɛnijɛ]
благоговение значение:
Какво е благоговение? Чувство на дълбока почит, преклонение и уважение, често смесено със страх или възхищение, пред нещо възвишено или свято.
1. (общо) Чувство на дълбока почит, преклонение и уважение, често смесено със страх или възхищение, пред нещо възвишено или свято.
- Ударение
- благоговѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-го-ве-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на благоговение
(общо)
- Той пристъпи в храма с благоговение.
- Учениците слушаха думите на професора с благоговение.
Синоними на благоговение
Антоними на благоговение
Как се пише благоговение
Грешни изписвания: благоговейние, благоговение, блъгоговение, благуговение, благогувение, благоговенйе
Пише се с 'е' след 'в' (от глагола благоговея). Окончанието е -ие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благоговѣниѥ
Сложна дума, калка от гръцки (εὐλάβεια). Съставена от 'благо' (добро) и глагола 'говѣти' (почитам, пазя тишина, въздържам се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпитвам благоговение
- религиозно благоговение
- с нямо благоговение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
